Източните Родопи, 1861година. В малкия планински град Дуганхисар, Ференска околия, живее многолюдното семейство на Кирко Каракиров. Животът на българите тук е много тежък - ангария, големи данъци, често безпричинен тормоз от страна на турците. Затова и осемте деца на Кирко се трудят заедно с родителите си по нивите и овчарските къшли. Сред тях е и 17-годишният Петко. Промяната в живота на иначе кроткия Петко настъпва изневиделица. По-големият му брат Матьо, аргатин-овчар у чифликчията Мехмед Кеседжи в турското село Бахши бей и братовчед му Вълчо, са убити от бея. Това завинаги изтръгва Петко от мирния живот. Той събира вярна дружина от хора, лично засегнати от бея и подготвя отмъщението. След убийството на Кеседжи бащата на Петко е закаран в затвора във Фере. От планината Петко изпраща писмо до каймакама на санджака, в което го заплашва, че ако не освободи баща му, ще го сполети съдбата на Мехмед бей. В замяна младият хайдутин обещава да разпусне дружината си. Кирко се прибира у дома.
Петко се заселва в далечен край, където никой не го познава. Минават години. Бившият хайдутин се е оженил за красивата гъркиня Елена от Енос, която му е родила син и се е отдал на мирен труд. Един ден на хармана, където вършее, идват турски заптиета. Единият от тях задиря жена му и го праща за вода. Петко убива придружилия го турчин, но другият успява да избяга. Тази случка отново принуждава Петко да намери убежище в гората. Жена му отказва да го придружи, оставайки да се грижи за малкия им син. Петко се връща по родните места, събира старите си другари и започва да мъсти на турците, посегнали на честта и живота на българите. Осман ага - управител в Одрин, дава обещание на пашата, че за кратко време ще залови хайдутите. Жената на единия от тях - Стоил, очаква поредното си дете. Осман ага използва състоянието й за примамка на хайдушката дружина, като успява да подкупи местния богаташ чорбаджи Яни. Полакомен за наградата, Яни поканва хайдутите у дома си, предлагайки им обилна храна и пр
Петко и другарите му са в затвора на град Гелибол, център на санджака. Осман ага лично участва в изтезанието на хайдутите, мъчейки се да изтръгне признание за ятаците им. Петко е почти ослепен. За здравето му се застъпва военният лекар Халид паша, заявявайки, че в този вид той не може да бъде изправен пред съда. Коварният Осман ага обаче замисля план за избиването на хайдутите без съд, провокирайки чрез подставено лице идея за бягство. В последния момент хора на Халид паша успяват да предупредят затворниците за предателството и бягството им се осуетява. Юзбашията на затвора ги изпраща като особено опасни престъпници под конвой в Солун. По пътя Петко и другарите му успяват да надхитрят заптиетата и се освобождават. Разбрал за бягството, амбициозният Осман ага тръгва по следите им. Хайдутите устройват засада в гората, залавят го и го опозоряват, обръсвайки единия му мустак. Ятак съобщава на четниците, че срущу тях е изпратена кавалерия. Петко разбира, че единствения начин да се спасят е
1869 година. Петко завършва военно училище в Атина и взема участие във въстанието на Гарибалди. Почерпил опит от него, той се връща в Атина с нови идеи за борба - отпечатва възвание за събиране на въстаническа дружина за освобождаване на подтиснатите християни в Тракия. Гръцкото правителство не пречи на действията на капитан Петко Киряков, както той вече сам се нарича, и това му позволява да отплава на гемия със събраната дружина за българските земи. Бунтовниците минават покрай турската военна крепост Сир на остров Милитин. Принуден от обстоятелствата, Петко предприема рискована стъпка - преоблича се като турски паша, своите другари като турски войници и тръгва с лодка към крепостта, заявявайки на посрещачите си, че идва на ревизия. Самообладанието на воеводата спасява дружината му от смърт и глад. Благодарен на добрия паша, комендантът на крепостта го затрупва с храна и изпраща с почести. Необезпокоявана, петковата дружина пристига на беломорския бряг в Енос. Воеводата се среща със с
Еноският каймакамин Тахир бей по всякакъв начин се стреми да залови Петко войвода, за чиято глава е обявена награда. В навечерието на коледните празници турски заптиета нападат иначе тихия и спокоен град Марония, където се весели и Петковата дружина. Много християни са арестувани, Петко успява да се спаси с помощта на красивата гъпркиня Спасия, в кожято е влюбен, но тя е задържана. Зая Спасия и майка й се застъпва богатият грък Тома Янушев, известен като Калън Тома. Той е приятел на Тахир бей и чрез освобождаването на любимата на Петко войвода, се надява да спечели доверието му, след което да го предаде на турчина. Доверчивият войвода наистина вярва на Калън Тома, дори приема покана за обилна гощавка в дома му. Спасия, която е слугиня в дома на гърка, успява да предупреди Петко на изпроводяк, че подарената на хайдутите халва е отровна. Разплатата с Тома бей е сурова - хванат на улицата в Марония от хората на Петко, той първо плаща заплатите на аргатите си, а след това е осъден на смър
Петко е все още в Марония. Желанието му да започне нов живот е свързано с любимата жена, на която прави предложение за брак, благословено от майка й. След подписването на Сан-Стефанския мирен договор Марония остава в територията на Османската империя. Плановете на Петко за мирен живот отново са осуетени - дружината му отбранява града от настъпващата турска потеря. Битката е неравна, четниците се оттеглят в гората. Марония е завладяна отново от турците. Някои от жителите напускат града с гемии, но Спасия остава в дома си. Изпаднал в безизходица, Петко се връща в родния Дуганхисар, който е в руската окупационна зона и е посрещнат като герой. По негово настояване двама от четниците се връщат в Марония, за да изведат Спасия от града. Обезпокоен от забавянето им, а и от слуховете за събрани местни красиви момичета за турския харем във Фере, Петко също тръгва. Хайдутите, начело с войводата, нападат пътуващия файтон с момичетата, сред които е и Спасия и ги освобождават. Любимата на Петко се
Бившият английски консул в Бургас - Сен-Клер, вече на турска служба, подпомаган от турското правителство подготвя бунт на българо-мохамеданското население в Източните Родопи. Чрез избухването му се надява да намали влиянието на Русия на Балканите. Петко Киряков е в родния си град Дуганхисар. Пристигат руски войски, хората ги посрещат възсторжено, но скоро радостта им е помрачена - по заповед на руския генерал Чернобузов войводата е арестуван. Учуденият Киряков разбира, че това е само инсценировка, за да не се разбере планът на руското командване за намесата в подготвяния от Сен-Клер бунт. Петко и четниците му са натоварени със задачата да предотвратят метежа и да преведат през демаркационната линия онези селяни, които искат да живеят в българско. Първото село, в което четата на Петко среща башибозушката войска е Плевун. Силите са неравни, Петко предлага временно примирие за печелене на време, през което взема съдбоносно решение - убива предводителя на турците Реза бей. Башибозуците с
Петко Киряков пристига в Бургас с кораб от Петербург, където е бил 2 месеца след края на Руско-Турската война. Още на пристанището той е арестуван по нареждане на румелийския губернатор Алеко Богориди, който е получил заповед за екстрадирането на Киряков в Турция. Вместо това, Богориди съветва капитана да се засели в свободна Варна и още същия ден Киряков отпътува. Тук той среща красивата казанлъчанка Рада Кравкова и през 1881 година двамата сключват брак. Киряков започва работа като адвокат, смятайки, че тази професия най-добре приляга на честолюбивата му душа, която не прави разлика между турчин и българин. През август 1886 г. княз Батенберг е детрониран, една година по-късно за княз на България е избран Фердинанд Кобургготски, Стефан Стамболов става министър-председател. Пристигайки в Евксиноград той проявява интерес към легендарната личност Петко Киряков и го кани в резиденцията. Стамболов предлага на бившия войвода да заеме поста окръжен управител на Варна. Петко подозира, че тов
Петко Киряков е подложен на страшни мъчения в Ич Кале. Турчев есктрадира сина му Георгиус в Енос. От Калъйджидере във Варна пристига побратимът на Киряков Малък Петко и търси възможност да освободи бившия войвода. Всички приятели на капитана, при които отива, отказват да рискуват. Тогава старият поборник решава сам да освободи Киряков - като Дякона, с два коня с увити в парцали копита, той се опитва да влезе в крепостта, но е заловен и убит. Минал е повече от месец от затварянето на Киряков в Ич Кале. Той е смазан от побоища, миризмата от гноясалите му рани привлича огладнели плъхове. В този тежък за капитана момент на помощ му се притичва благороден български войник от крепостната стража. Без да знае кой е, до освобождаването на Киряков, той го извежда всеки ден по 2-3 часа в слънчевия двор на крепостта и така спасява живота му. На 15.12.1892 г., след 139 дни строг затвор, без присъда, капитан Петко Киряков е освободен, но веднага е заточен в Трявна, където всеки ден се разписва в ок
1894г. Пада Стамболовият режим, сменен е и варненският градоначалник Турчев. Петко и Рада се връщат във Варна. Бившият войвода се опитва да се върне към предишния живот, но здравето му е разклатено, а самочувствието - сломено. Не го удовлетворява и спечеленото дело срещу Турчев за незаконните изтезания над него. Един ден Киряков среща стария си благодетел - Халид паша, сега помощник на турския консул във Варна. Благородният турчин му предлага работа на висок пост в Турция, но Киряков отказва. За да събере сили, той отива в Чепеларе при старите си съратници. Околийският началник на града е ужасен и прави всичко възможно да накара капитан Киряков бързо да напусне граничната зона. През 1897г. в НС е внесен законопроект за отпускане на държавни пенсии на заслужили войводи и поборници. Варненският депутат Апостол Савов, враг на Киряков, го представя пред комисията като самозванец, разбойник и главорез и с това спомага за задраскването му от списъка. Болен, отстранен от работа, останал без