Тосун бей иска да превземе Бяла черква с хитрост и изпраща черкези, облечени с въстанически униформи на хълма край града. Поп Ставри е заключил бленовете на комитета в избата, за да не се пролее кръв, но при вестта, донесена от Колчо, че на хълма са забелязани московци, въстаниците се събират на площада. Скороте разбират измамата и се разпръскват, но турците вече нахлуват в града. Остават шепа хора, които отстъпват към училището. Спасява се само Соколов, който се отправя към воденицата, преоблечен като турчин. Там го очаква Огнянов. Идва Рада, за да ги предупреди, че са предадени и трябва да се спасяват. Но воденицата вече е обградена от башибозука. Рада и Соколов са убити, а Огнянов излиза с открити гърди, за да покаже как умира един български апостол. Башибозуците набучват на кол главата му и минават с нея по опустелите улици на Бяла черква. Само лудият Мунчо излиза срещу тях с безумни крясъци "Не, не!". Турците го обесват на едно дърво.