1875 година, поробена България, Бяла черква. В кафенето на хаджи Ахил местните първенци хаджи Смион, даскал Гатю, даскал Фратю, хаджи Атанасия, поп Ставри и франкофонът Михалаки Алафрангата обсъждат политически проблеми. Излезли на разходка в гората, те се осмеляват да я огласят с патриотични възгласи, но появата на онбашията Шериф ага ги кара уплашено да замлъкнат. Онбашията отвежда в конака даскал Гатю. Там той заварва протурски настроените Варлаам Копринарката, Селямсъза, Иванчо Йотата и Кириак Стефчов. Те са занесли на Хюсни бей прокламация, която той кара учителя да му прочете. Оказва се, че това всъщност е сатира, насочена срещу Копринарката и Селямсъза. Привечер многолюдното семейство на чорбаджи Марко се е събрало на вечеря. Силен шум нарушава спокойствието им. В плевника чорбаджи Марко открива избягалия от Диарбекир син на неговия приятел Кралича. Излизайки от дома на Марко, младежът попада на патрул. Успява да избяга, но връхната му дреха, заета от доктор Соколов, остава в ръцете на преследвачите.