Княз Симеон свиква войската. Бащата на Ханко умира. За да го изпрати в последния му път, младият мъж закъснява за сбора. Преди да тръгне, Девора му дава кръстчето, подарено й от княза. В лагера Ханко, заедно с други провинили се войници, е осъден на смърт. Князът си спомня за младия селянин и го помилва. Симеон започва подготовката за война, с която възнамерява да докаже правото на българския народ да бъде обединен от единна вяра, език и националност.
